Волково (община Гьорче Петров)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Волково.
Волково Волково | |
— село — | |
Панорамски поглед на Волково | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Скопски |
Община | Гьорче Петров |
Географска област | Скопско поле |
Надм. височина | 275 m |
Население | 6750 души (2002) |
Пощенски код | 1060 |
МПС код | SK |
Волково в Общомедия |
Волково или Вучи дол (на македонска литературна норма: Волково) е село в Северна Македония, част от община Гьорче Петров.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на десния бряг на Лепенец на два километра северозападно от столицата Скопие и на практика е квартал на града. Край Волково се намира едноименният граничен контролно-пропускателен пункт с Косово през който преминава трафикът по европейски път Е65, на косовска територия е ГКПП Генерал Янкович.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Вучи дол е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година във Вучи дол живеят 96 българи християни.[1]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година във Вучи дол има 16 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вучидол има 40 българи екзархисти и функционира българско училище.[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие в началото на XX век цялото християнско население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Вучи дол (Vučidol) като село с неясен етнически състав.[5]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Вучи дол като българско село.[6]
Според преброяването от 2002 година Волково има 6750 жители.[7]
Националност | Всичко |
македонци | 6187 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 45 |
власи | 5 |
сърби | 429 |
бошняци | 1 |
други | 83 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 208.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 296.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 октомври 2007
|
|